Print this page

Евгени Койчев

Учени от Института по механика – БАН присъстваха на откриване на паметна плоча на българския учен акад. Георги Бранков в Мездра


Паметна плоча на световноизвестния български учен, строителен инженер и политик aкад. Георги Бранков (1913-1997) беше открита в гр. Мездрах на 24 февруари 2022 г. Тя е монтирана върху фасадата на частен дом на ул. „Родопи“ No8, където навремето е била родната къща на основателя и пръв директор на Института по механика (1977-1988) при Българска академия на науките (БАН).

Паметна плоча на световноизвестния български учен, строителен инженер и политик aкад. Георги Бранков (1913-1997) беше открита в гр. Мездрах на 24 февруари 2022 г. Тя е монтирана върху фасадата на частен дом на ул. „Родопи“ №8, където навремето е била родната къща на основателя и пръв директор на Института по механика (1977-1988) при Българска академия на науките (БАН).

Родолюбивата инициатива е на група местни жители, а гранитният паметен знак е изработен от каменоделеца Николай Петров.

На откриването на паметната плоча присъстваха дъщерята на акад. Георги Бранков – Теодора Камбурова, проф. д-р Емил Маноах, доц. д-р Паруш Парушев, доц. д-р Вилям Попов и доц. д-р Сергей Ранчев от Института по механика при БАН, граждани.

„Хиляди благодарности към всички инициатори, сподели развълнувана дъщерята на учения Теодора Камбурова. Добре, че има такива хора, които тачат паметта и културата на това населено място. Благодаря ви от сърце!“

Удивително е, че близо 110 години след рождението и четвърт век след смъртта на акад. Георги Бранков паметта за него все още е жива, каза доц. д-р Паруш Парушев, който е дългогодишен колега и близък приятел на учения. За нас той е стожер на българската приложна наука. И не само това: той остави една светла диря в много области на науката, той направи пъртината, той прокарваше нови пътища.

Акад. Бранков имаше удивителен усет за развитието на науката, Той имаше интуиция за направленията, в които тя предстои да се развива – не само това, което става в момента, а и това, което идва занапред. Той се чувстваше еднакво добре и във водите на академичните изследвания, и в приложните изследвания. Такъв човек беше акад. Бранков”.


Паметната плоча на българския учен

Акад. Георги Бранков в Мездра

По повод откриването на паметната плоча рецитал от стихове за Мездра и родния край са изпълнили Савина Георгиева и Нора Цветкова от Групата за художествено слово към Център за подкрепа за личностно развитие с ръководител Лилия Христова.

 

Акад. Георги Йорданов Бранков е роден на 24 януари 1913 г. в Мездра. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев” в София, Свободния университет (1938) и строително инженерство в Братислава и Дрезден (1944).

Известно време е учител в Троян, след което става асистент в Държавната политехника. Участва в проектирането на Националния стадион „Васил Левски“ (1953). Бил е преподавател във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ), където последователно е доцент (1954), професор (1959) и завеждащ катедра „Масивни конструкции“ (1962-1973). От 1955 г. е и ст. н. с. в Научноизследователския строителен институт, а през 1958-1959 г. - негов директор.

Председател на Държавния комитет по строителство и архитектура с ранг на министър в първото правителство на Тодор Живков (1963-1966). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971), в което оглавява Парламентарната комисия по строителство, архитектура и благоустройство. Заема висши партийни постове.

Научен секретар (1959-1963), главен научен секретар (1968-1973) и зам.-председател на Българската академия на науките (1973-1982). Основател и председател на Националния комитет по противоземетръсно инженерство (1966) и на Националния комитет по теоретична и приложна механика (1968). Директор на Института по техническа механика (1972), директор на Централната лаборатория по биомеханика при БАН (1972) и на основания от него Институт по механика и биомеханика при БАН (1977-1988). Ръководител на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1982).

Председател на Европейския комитет по противосеизмично строителство в Лондон (1970). Директор на Международната асоциация по противоземетръсно инженерство в Рим (1973). Член на Европейската академия за наука, изкуство и култура в Париж (1973-1982).

Д-р на техническите науки (1966), член-кореспондент (1967) и академик на БАН (1974).

Носител е на Орден „НРБ” - I степен (1968, 1973), Орден „Кирил и Mетодий” - I степен (1959), Орден „Червено знаме на труда“ (1963), Орден „Георги Димитров“ (1983), званието „Герой на социалистическия труд“ (1983) и на най-високата награда на Чехословашката академия на науките - „Златен медал за принос към науката и строителството”.

Акад. Георги Бранков е един от водещите специалисти у нас през втората половина на XX век в областта на масивните конструкции. Научните му приноси са също в областите на техническата механика, биомеханиката и сеизмичната механика. Автор е, самостоятелно или в съавторство, на 16 монографии и над 200 научни статии.

През целия си живот той помага на своя роден град. Така например, оказва съдействие на Градския общински народен съвет (ГОНС) при изготвянето на проекта за строителството на сградата на Съвета в Мездра, както и Окръжен народен съвет - Враца за изграждането на втория водопровод Бързия - Враца. Дългогодишен председател е на Инициативния комитет за организиране на традиционните срещи на земляците от Мездренския край, живеещи в столицата и в страната.

„В моя живот има много моменти, които ме връщат години назад в родното място, където съм се родил, изживял своето детство и учил седем години, споделя при една от тези срещи акад. Георги Бранков.

В спомените ми е останала чистата, бистра вода на Искъра, богата с риба. През детските ми години центърът на живота в Мездра беше гарата... Тази природна и социална среда е оставила своите следи у мен - любов към природата, навици за труд, грижа за прехраната… Родният край е оказал върху нас, неговите чада, своето благотворно влияние. Сега е наш ред да му помогнем.” (в. Искърска комуна, бр.567/ 27 март 1987 г.).

Акад. Георги Бранков умира на 2 октомври 1997 г. в гр. София.


Последна промяна:04-11-2013